Автор: Любомир Данков за ГласовеПрез юни тази година в Швейцария беше

Автор: Любомир Данков за " Гласове "

През юни тази година в Швейцария беше извършена по този начин наречената „ среща на върха за мир в Украйна “. И второкласник може да съобрази, че когато на една „ среща за мир “ не участва една от страните в спора, значи срещата не е за мир, а е за война. Но въпреки всичко, наименованието „ среща за мир “ е изцяло в духа на линията на мейнстрийма от 14-та година до в този момент.  

Тази среща даде мотив да се свържем с Владислав Бердичевский, народен представител от Народния съвет на Донецката национална република и ръководител на Комисията по външна политика, интернационалните връзки и осведомителна политика, с молба за къс обзор на по този начин наречените мирни начинания за разрешаване на спора на територията на Украйна. Влад Бриг, както го  наричат неговите познати, сподели за „ Гласове “ следното:

Споразуменията Минск 1 и Минск 2 бяха подписани след триумфите на Опълчението на фронта. Беше предложена на Украйна и беше призната резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за даване на специфичен статут на Донбас, т.е. на районите, които оповестиха самостоятелност -ДНР и ЛНР. Трябваше да се проведат избори и районите трябваше да получат необятна автономност в границите на Украйна като конфедерация. 

Затова трябваше да се създадат промени в Конституцията. Но както се оказа, никой нямаше желание да направи това, което докара до началото на Специалната военна интервенция при започване на февруари 2022 - ра година. През същата 2022 – ра година, след избрани събития, настъпили на фронта, беше решено да се проведат договаряния в Истанбул. Проведоха се договаряния, беше решено Украйна да не се причислява към никакви военни блокове, т.е. цялостен неутралитет, както и да се даде специфичен статут на районите в Крим и Донбас. С помощта на западните помощници, всички тези договаряния бяха пренебрегнати от Украйна и всичко продължи.

Преговорите и осъществяването на Минск 1 Минск 2 се провалиха заради простата причина, че Украйна не възнамеряваше да договаря. Тя непрекъснато твърдеше, че Русия е част от съглашението и никакви договаряния с републиките не се водеха.

Всъщност, републиките можеха да изпълнят единствено някои неща -да изтеглят войските, което и правеха, както и преустановяване на огъня, което се случваше от време на време, само че Украйна още веднъж откриваше огън и трябваше да се отвърне.

Украйна, както към този момент споделих, нямаше желание да извърши споразуменията, това го признаха и Порошенко, и Меркел, и Оланд. Тоест, тези съглашения бяха подписани само за да се завоюва известно време, до момента в който украинската войска бъде превъоръжена и готова за нахлуване против Донбас.

Те се подготвяха, организираха се тренировки за военни интервенции в градски региони, те се готвеха да щурмуват нашите градове, което към този момент беше неведнъж потвърдено. И самият Столтенберг призна, че от пролетта на 2014 година НАТО на процедура контролираше украинската войска, обучаваше и финансираше напълно всички тези стратегии за превъоръжаване.

По отношение на миротворците, аз съм изрично срещу. И съветските политици от самото начало споделяха, че миротворците нищо не могат да спасят, те не избавиха Руанда, те не избавиха и Югославия от разпад. По принцип, единствената цел на западните миротворци беше надзор над Опълчението. Така беше и в Югославия, по-късно те откъснаха нелегално Косово и по принцип всичко свърши дотук. Затова ние бяхме срещу западните миротворци.  Имаше съветско предложение за неутрални миротворци, т.е. от Казахстан и Беларус. Но Западът нямаше потребност от кротичък развой, което се потвърди с обстоятелството, че се отхвърлиха от тези миротворци.

Цялата преговорна част от предлагането на Русия беше Украйна да спре въоръжаването, да спре милитаризацията, да спре всички опити за присъединение към блока на НАТО и да остави Крим и Донбас на мира, което Украйна естествено не можеше да направи, защото задачата и беше да стартира война с Русия.  Тези провокации, които продължиха осем години, имаха за цел да въвлекат Русия в  пълномащабна война.

Пълномащабна война не съумяха да провокират, само че съумяха да предизвикат началото на Специалната военна интервенция.

Срещата на върха в Швейцария евентуално е продължение на Кримската платформа, това е просто информативен мотив, да кажем, за следващ път да се притегли вниманието към Украйна. Всичко това сме следили неведнъж още от времето на Порошенко. Тогава се правеха някакви мероприятия с концепция за връщане на Крим, за възобновяване на Донбас след деокупация, т.е. никой, както споделих по-рано, нямаше желание да извърши Минските съглашения, а се говореше какво ще се случи откакто си върнат районите. Тоест никой не възнамеряваше да дава някакъв специфичен статут. 

И в Швейцария беше призната някаква неразбираема декларация, още веднъж се сподели, че би трябвало да се резервира териториалната целокупност на Украйна, Украйна ще продължи да се стреми към участие в НАТО, т.е. предложенията на Владимир Путин и разказа му, че Украйна в НАТО е екзистенциална опасност за Русия, бяха изцяло пренебрегнати. По принцип влизането на Украйна в западния блок е недопустимо за Русия и Русия ще направи всичко допустимо това да не се случи.

Значи, няма да има включване на четири района плюс Крим в границите на Русия, а ще има включване на още толкоз, колкото е належащо, за основаване на санитарна зона. 

Приблизително същото нещо прави в този момент Израел,  създава по този начин наречената санитарна зона, само че в това време унищожава цивилното население и никой не споделя дума и не постанова никакви наказания. А против Русия виждаме, че към този момент са въведени 20 000 наказания и това не е краят.

Владислав, както всекидневно, е релативно сбит, по тази причина ще си разреша да го допълня за съглашението Минск – 2, което при осъществяване можеше да приключи този въоръжен спор още през 15-та година, като щяха да се избегнат невероятния брой жертви и ранени след включването на Русия във войната. 

Елементите в това съглашение, като преустановяване на огъня, евакуиране на въоръженията, разпускане на въоръжените групи, замяна на пленници и така нататък бяха нужна стъпка към мира, само че реализиране на дълготраен мир беше допустимо единствено след осъществяване на всички тринадесет точки от съглашението, в това число политическата част.

В Минск – 2 беше контрактувано двете самообявили се републики да получат автономност и да се върнат в състава на Украйна на федеративен принцип, да се изберат органи на локалното самоуправление, които от своя страна да вземат участие в избора на ръководители на прокуратурата и съдилищата в двата района, да се образува локална милиция и така нататък. Украйна пък трябваше да получи достъп до външните граници на двете републики и да възобнови обществените заплащания и банковата система в двата района. 

Всички тези неща, естествено, можеха да се случат само на съображение на една изменена украинска конституция, като Украйна се задължи да внесе ремонти главния си закон в границите на 2015-та година. Това, както е добре известно, не се случи. Украйна не промени Конституцията си и по този метод блокира всички благоприятни условия за осъществяване на контрактуваното. 

Украинската страна, откакто посредством мирното съглашение спря контранастъплението на Опълчението на двете републики, стартира да протака договарянията, неведнъж заявяваше, че да се изпълнят споразуменията е доста мъчно или невероятно, искаше достъп до границата с Русия преди да е изпълнила каквото и да е от съглашението, като в това време не прекратяваше обстрелите. Целта на това е ясна, на марионетните украински управляващи беше нужно време, с цел да изградят добре въоръжена и подготвена  от Запада войска и да опитат да решат спора със мощ. 

Вероятно си спомняте, войната сред Армения и Азербайджан сподели успеваемостта на дроновете във военните дейности. Украйна стартира да се доставя с дронове „ Байрактар “ от Турция и тества няколко от тях против републиките. Когато, в случай че не се неистина, през октомври 2021-ва година един танк беше погубен от украински дрон, Русия реагира извънредно остро, което сподели, че вижда добре, че републиките не са подготвени да реагират против такива офанзиви. По това време към този момент приключваха приготовленията на Украйна за настъплението против ЛДНР. След това, знаете, Русия стартира демонстративни учения край границите на Украйна, които бяха предизвестие да не се потегля по пътя на силово решение на спора, Украйна не се вслуша в предизвестията и при първите признаци за начало на масирана украинска офанзива, призна републиките, подписа контракт за взаимопомощ с тях и по този начин стартира Специалната военна интервенция.